Тютюневият склад на Сточна гара не е културна ценност, според съда
Тютюневият склад на бул. „Христо Ботев“ 57 в Пловдив не е недвижима културна ценност. Това следва от решение на Административния съд в Пловдив от 6 ноември, съобщи Радио Пловдив. Съдът отменя заповедта на бившия заместник-министър на културата Борислава Танева от 30 септември 2022 година, с която тютюневият склад „Никотеа“ е определен като паметник на урбанизма и културния пейзаж. Според магистратите са допуснати съществени нарушения на административната процедура.
Според Пламен Моравенов-един от собствениците на сградата, по чиято жалба се произнесе съдът, те все още не могат да се разпореждат със сградата, тъй като съдебната процедура не е приключила. Той припомни, че има съгласуван с общината план за безопасност още от 2018 година, но не може да го приложи заради действията на НИНКН.
Директорът на Националният институт за недвижимо културно наследство Петър Петров обясни, че все още не се е запознал с решението на съда, но предположи, че министърът на културата може да го обжалва.
Припомням, че сградата бе подготвена за събаряне на 3 септември миналата година, но действията на Министерството на култуата спряха процедурата. Не бе изпълнено и предвиденото обезопасяване на района около сградата- то включваше и спиране на движението по северното платно на бул. „Христо Ботев“.
Историята на казуса може да проследите тук:
НИНКН: Има възражения от всички собственици на склада на Моравенови на Сточна гара
Как този съд реши дали сградата е паметник или не???Те архитекти ли са,какви познания имат в областта на архитектурата за да решават архитектурни проблеми.
Крайно време е всяка жаба да си знае кьола
Съдът няма правото да се произнася по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, а единствено по ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ. Не е много ясно, как нарушени според съда процедури, не се разбира какви, променят статута на обявена за паметник на културата сграда.
Юристите могат да си позволят наглостта да се изказват и взимат решения за неща, за които имат само общата представа на обикновени граждани. Законите, писани от техни колеги, им разрешават. Виж, архитекти да се бъркат в правни въпроси, това няма как да видите. А остава и много основателното съмнение, че са били стимулирани от заинтересованата страна. При тях това е правило.
Колкото разбират от машини, толкова разбират и от паметници на културата.
Като се приеме от съвета и от министъра, че една сграда е паметник, в какво качество съда преценява, че не е така???